Увод

   От самото начало на модерната история на информационните технологии учените си мечтаят да създадат електронен мозък.
  От всички модерни технологични търсения, това да се създадат компютърни системи с изкуствен интелект е било едно от най-амбициозните и спорни търсения.
  Изглежда много рано учените и медицинските лица били запленени от потенциала, който такава технология може да има в медицината (Ледли и Лъстед, 1959).
  Те се надявали интелигентните компютри, които могат да съхраняват обширни знания и да ги обработват да станат „доктори в кутия”, помагащи и дори превъзхождащи медиците в правененто на диагноза.
  С тази мотивация малко, но талантливо общество от компютърни изследователи и медицински професионалисти започнали да правят изследователска програма за нова дисциплина наречена: Изкуствен интелект в медицината.
  Тези изследователи имали смели виждания относно начинът, по който изкуствения интелект в медицината (ИИМ) ще направи революция в медицината и ще дръпне напред границите на технологията.
  В представянето на това ново поле за науката през 1984, Кленси и Шортлиф дали следната дефиниция:   „Медицинският изкуствен интелект е основно свързан с тази конструкция на програмите с изкуствен интелект, които предлагат диагноза и правят препоръки относно терапията.”
  Много неща са се променили от тогава и сега важността на диагнозата като задача изискваща компютърна програма в рутинните медицински ситуации се е превърнала в ежедневие (Дуринк, 1994).



  Строгият фокус на медицинските среди се е прострял в медицинският спектър и вместо изкуствен интелект в медицината вече се говори за системи подпомагащи медицинската диагностика.
  Интелигентните системи днес са в основата на помощта за избор на лечение с медикаменти, в клиничните лаборатории и средите за обучение, в клиничното наблюдение, или в богатите на данни области като интензивното отделение.
  Докато има истински предизвикателства в разработването на такива системи те дейтвително ще доказват надежността си и точността си в много повтарящи се случаи (Шортлиф, 1987).
  Повечето от трудностите срещани в представянето им се асоциират със слабият начин, по който са пригодени за клиничната практика, както и решаването на проблеми , които не са възприети като практика, или да налагат промени на начина, по който медиците работят.
  Забелязва се, че когато изпълняват подходяща роля, интелигентните програми всъщност предлагат важна помощ.
  Една от най-важните задачи, пред която се изправят създателите на системи базирани на изкуствен интелект е да характеризират правилно тези аспекти на клиничната практика, които най-добре пасват на системите с изкуствен интелект.


 



© 2007 systems.pleasuremole.com. All rights reserved.Created by Pleasuremole.